Д-р Борис Боев говори за студентските борби и своята първа книга в СИЦ

          На 27 март 2019 година в Студентски исторически център се състоя лекцията на младия изследовател-историк Борис Боев на тема „Студентските борби в България през 1931-1939 година“. Боев е доктор по история и неговата дисертация е посветена именно на студентските организации и тяхната дейност в България между двете световни войни. Той е автор на научни статии по тази и други исторически теми, а в края на 2018 година излезе от печат неговата книга „Любов към науката, любов към народа. Студентски организации и обединения в България /1931-1939/“.

            Лекторът представи в рамките на час и половина някои основни моменти от дейността на студентите и техните организации през 30-те години. За да придобие представа аудиторията на какво се дължи тази ключова роля на студентите в обществения живот, беше направен кратък обзор на традициите на тази борба от XIX век до 20-те години на ХХ век.

      Боев обърна внимание, че българските студенти са обществено активни още при следването си в чужбина в периода преди Освобождението и преди създаването през 1888 година на Софийския университет. В тази връзка не е случайност, че в световната класическа литература се появява като главен лиричен образ български студент, който се бори за справедливост и за свободата на своя народ. Става въпрос за книгата „В навечерието“ (1860 година) на писателя Иван Тургенев, в която в главната роля е на студентът Инсаров – един образ изграден на базата на истински прототип.

       Български студентски организации са създадени във втората половина на XIX век в Швейцария, Германия, Франция и други държави. В Русия студентът Димитър Благоев основава първата социалдемократическа група, стремещя се да измени съществуващия обществен строй. Което става повод той да бъде изключен от университета и изгонен от държавните власти.

           С огромен възрожденски плам част от тези завършили студенти се завръщат в България и полагат основите на Софийския университет. Не съдействието на българската държава е водещо за да се осъществи тази възрожденска мечта, а изключителната себеотдаденост и трудолюбие на патриотичната и изпълнена с идеали интелигенция. Боев даде пример с приноса на Иван Шишманов. Подценяването на значението на университетското образование от структурите на властта личи от подчертано бавните темпове, с които се развива материалната и интелектуална база на университета в този период.

     Пример за конфликта между университетската интелегенция и властта (монарх и правителство) са събитията от 1907 година при откриването на Народния театър „Иван Вазов“. Освиркали Фердинанд в знак на протест, студентите са бити, а университетът бива затворен по разпореждане на правителството за една година. 

           Ключова студентска проява е тази от 16 юни 1914 година, състояла се пред Народното събрание в София. По повод една година от началото на Междусъюзническата война /довела до първата национална катастрофа/ студентите изразяват недоволство от царуването на Фердинанд и премиера Радославов. Те са против включването на страната в Първата световна война и издигат лозунга „Да живее републиката!“. Много ярка реч държи пред студентите опозиционният депутат от БЗНС Александър Стамболийски. Земеделският лидер е много популярен в средите на студентството и това ще бъде така и през 30-те години.

           Периодът от края на Първата световна война до 1931 година е белязан с нови форми на студентска активност. Но студентската дейност тогава, макар и важна, не е водеща в българското общество. В този политически период на преден план излиза силата на оръжието в противоборството. Израз на силови методи, бележещи крайното изостряне на ситуацията са Войнишкото въстание /1918г./, превратът на 9 юни 1923 година и въстанието от септември същата година. До 1925 година редица обществени дейци и интелектуалци са избити, а много други бягат от България и заживяват в емиграция. Като мрачна страница в българската история влиза трагичният епизод със свирепото убийство на българския министър-председател Александър Стамболийски. Последвалото управление на професор Александър Цанков е белязано с връх на политическото насилие, убийства и цензура. Всички тези събития имат отражение върху студентите и години след протичането им, тьй като една немалка част от младежите имат роднини и близки, които стават жертва на тези преследвания.

       Тази взаимовръзка може да се види при студентските протести през декември 1931 година за изгонването на професор Цанков от университета. Повод става опитът за завръщането на запомнения като „кървав професор“ бивш министър-председател за редовен лектор в Софийския университет. Протестът на студентите е посрещнат с агресивен бой срещу тях от страна на телохранители и приближени на Цанков, който започва още на входа на университетска аудитория. Но преди това в изпълнената с недоволство аудитория една студентка става и заявява, че те, студентите, не желаят да ги учи човек, който е убивал бащите им. Ето тук се усеща препратката към спомена за силовите събития от 20-те години. Те продължават да имат силно въздействие върху обществените нагласи и в десетилетието преди Втората световна война.

          Лекторът Боев изложи някои от основните фактори, които са предпоставка за засилващата се студентска активност от 1931 година до превземането от хитлеристка Германия на Чехословакия през 1939 година. Първо, това е нарастващият брой студенти. Все повече младежи се стремят към следване в университети и броят им нараства неколкократно в сравнение с периода преди 1918 година. Второ, всички студенти са в София, а столицата е най-важна по отношение на обществените и политическите борби. Повечето университетски сгради са се намирали в близост до „Александър Невски“ и Народното събрание. Трето, при смяната в управлението на Демократическия сговор /1923-1931 година/ от коалицията на Народния блок настъпва разрастване на цялостната обществена активност, която по-рано е безпощадно потъпквана от политическите сили на деветоюнския преврат. Репресивните държавни методи продължават, затова периодът е известен още като „коравата демокрация“. Независимо от това, студентската активност значително се разширява. А от 1935 година нататък, въпреки новите ограничения, въведени след преврата от 19 май 1934 година, редица организации се обединяват в антифашистки фронт.

           Важно е да се има предвид, че българските студентски организации в този период имат партийни предпочитания, като повечето от тях разгръщат своята дейност съобразно политиката на стоящата зад тях политическа партия. Едновременно с това, студентите имат инициативата в списването на своите печатни издания и начина, по който се провеждат техните обществени изяви. Огромно част от дейността им е самофинансирана.

        Една от научните заслуги на лектора в неговата дисертация и книга е систематизирането на студентските организации и движения. Ето защо, Борис Боев направи преглед на възникването и основните приоритети на главните студентски организации. Той засегна на лекцията най-важните от тях като: Студентска група „Жан Жорес“ на студентите-социалисти; Българска обща народна студентска федерация /БОНСФ/ на студентите-анархисти; двете организации на студентите-земеделци Българският академически земеделски съюз /БАЗС/ и Българският студентски земеделски съюз /БСЗС/; организацията на студентите-комунисти Български общ народен студентски съюз /БОНСС/; и организацията на студентите-националисти Български национален студентски съюз /БНСС/. Всички те са имали свои печатни издания, които авторът е изследвал. Той е включил в своя труд за първи път документи от архивите на съда и полицията, засягащи репресивните мерки на държавата спрямо студентските организации.

                           

      От Студентски исторически център изразяваме благодарност на Борис Боев за подробната лекция, която изнесе. Той отговори също така и на отправени към него въпроси по темата. Един от тях беше за това кои личности студентите са приемали за свои кумири. Един от тях е проф. Асен Златаров, чиито лекции са били посещавани от многобройни слушатели. Най-голяма почит от страна на студентите се е отдавала на личността и делото на Христо Ботев. 2 юни е била една от най-очакваните тържествени дати за студентите. От левите студенти са организирани всяка година "Ботеви утра", с които мирно да се почете Ботевия подвиг и да се поднесат цветя на паметника му в Борисова градина. Тези инициативи обаче винаги са били показно осуетявани от полицията, а събралото се множество студенти - разпръсквано.

               В заключение отбелязваме с гордост, че Борис е един от главните инициатори за създаването на СИЦ и през годините като негов член е допринесъл за развитието му като съвременно академично средище.

           Препоръчваме на колегите прочитането на неговата книга „Любов към науката, любов към народа. Студентски организации и обединения в България /1931-1939/“, в която на 400 страници са събрани и анализирани подробности от студентските борби през 30-те години на ХХ век. От вечерта на събитието вече и библиотеката на Студентски исторически център разполага с копие от книгата, която беше подарена и надписана лично от автора й.

       Очаквайте в СИЦ нови събития, за които ще бъдете информирани своевременно. 

Любопитна лекция с Теодор Борисов на тема „Футбол и политика в социалистическа България“ в СИЦ

           На 12 март в Студентски исторически център се проведе лекция на тема „Футбол и политика в социалистическа България“, със спортния журналист и докторант в Историческия факултет Теодор Борисов. 

Той описа в детайли механизмите на намеса на българската държава и комунистическата партия в най-популярния спорт от разглеждания период. Лекторът даде за примери как неразбирането на логиката на развитието на футболната игра от част от държавните ръководители води до странни решения като: участието на националния отбор в клубното първенство през 1953 г., лагерът в Белмекен преди Мондиала в Мексико през 1970 г., разформироването на Левски и ЦСКА след финала за купата на България през 1985 г. и т.н.

Наред с това обаче работата във футболните школи през социализма дава своите резултати. Периода от 60-те и началото на 70-те години на миналия век може да приемем за своеобразен пик на българския футбол. На национално ниво страната участва на 4 поредни световни финала, играе ¼ финал на европейското първенство през 1968 г. и има сребърни медали от Олимпиадата в Мексико през същата година. На клубно ниво ЦСКА и Славия играят полуфинали в евротурнирите, успехи имат и Левски, Ботев, Локомотив (София), Марек и др. Най-големият успех на българския футбол – бронзовите медали от световното в САЩ през 1994 г. - се дължат на школовката на социалистическия режим и възможностите, които дава новото време на футболистите да се развият в големи европейския отбори. 

От Теодор Борисов научихме и множество любопитни случки от историята на българския футбол. След края на изложението си той даде изчерпателни отговори на въпросите от публиката. Благодарим му за отделеното време.

Очаквайте съвсем скоро видео от събитието и нови лекции в СИЦ!

Оживен интерес в СИЦ към руско-японските отношения и д-р Мартин Димитров

       

        На 21 февруари 2019 година в Студентски исторически център се състоя лекция и дискусия с д-р Мартин Димитров на тема „Русия и Япония – в търсене на мира“. Събитието е организирано от студентите, отговарящи за СИЦ. С това събитие беше открит втория семестър на учебната година. То предизвика сериозен интерес - беше посетено от над 50 души, основно студенти и любители на историята.

                            

        Лекторът д-р Мартин Димитров е преподавател в Катедра „Японистика“, Факултет по класически и нови филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Той има богати наблюдения и задълбочени изследвания върху руско-японските отношения, които систематизира в своя дисертационен труд  „СССР и Япония (1945-1960). Ролята на дипломацията за нормализиране на отношенията“ (научен ръководител: проф. д-р Дарина Григорова).   

        Особено ценни бяха споделените детайли от документи, намиращи се в архивите на Москва и Токио, които д-р Димитров е проучвал по време на своите специализации в Русия и Япония.        

    Лекцията започна с въведение относно първите контакти, осъществени между руснаци и японци в началото на 18 век. Публиката имаше възможност да разгледа първата по-подробна карта на Афансий Шестаков от 1726г. Маркирани бяха ключови моменти от взаимоопознаването на двете страни до Руско-японската война от 1905 година. В тази връзка беше разяснена ролята на експедицията на Мартин Шпанберг (1739-1740), експедиция на Ерик Лаксман и посолството на Николай Резанов от 1804 година. 

                                

       Основната линия, по която се развиват взаимоотношенията между Русия и Япония в този период, е на мирната търговия. Успоредно с това великите колониални сили започват да се конкурират за отварянето на Япония и печеленето на по-изгодни търговски условия.

      Лекторът постави акцент и върху началото на 20 век и Руско-японската война от 1904-1905 година. Загубата за Русия от войната е трудна за понасяне, тъй като съвпада с Първата руска революция (1905-07г.), когато имперската същност на Русия е застрашена. За имперския двор е важно войната с японците да приключи бързо, за да се фокусира върху вътрешните сътресения.

        В хода на изложението гост-преподавателят засегна темата за ВСВ и капитулацията на Япония, която според последните изследвания се дължи до голяма степен на съветските военни действия от август 1945 година срещу японската армия. Те стартират 3 дни след пуснатата атомна бомба от САЩ върху Хирошима.

         Преди това на СССР по време на Ялтенската конференция е обещано, че ако влезе във войната срещу Япония ще получи Южен Сахалин и Курилските острови.

По време на офанзивата срещу Япония, СССР превзема Сахалин и всички Курилски острови и те стават част от територията му. С това е поставено началото на продължаващия вече над 70 години териториален спор.

       Като един от най-важните епизоди за разбирането на конфликта между Русия и Япония бе посочен договорът от 1951 година, с който официално приключва ВСВ за японците. Той се подписва в Сан Франциско от всички Съюзнически сили, с едно изключение. СССР тогава отказва да подпише споразумението, на което е кръстена Санфранциската система, която влияе върху двустранните руско-японски отношения.

  Д-р Мартин Димитров доказа, основавайки се на дипломатически документи, че териториалните клаузи на финалния Санфранциски проект не са „изгодни за СССР“, както се твърди понастоящем, и че, ако Москва се бе присъединила към договора, щеше да отвори вратата към юридическото обосноваване на настоящите японски териториални претенции. Освен тези съображения, роля за бойкотирането на Санфранциската конференция изиграва и съюзническата солидарност с Китайската народна република.

           През 1956 година в контекста на Студената война започва нормализация на отношенията между двете страни. Подписана е японско-съветска декларация за прекратяване на състоянието на война.

         

         Специално внимание лекторът обърна върху спорния териториален въпрос за Курилските острови, който остава неразрешен и до днес.

          Курилските острови представляват широка около 1000 км. верига, простираща се между най-северния японски остров Хокайдо и руският полуостров Камчатка. На запад граничат с Охотско море – признато за вътрешно на Русия море, а на изток с Тихия океан. Наброяват около 50 различни по големина острови и към днешна дата влизат в рамките на Руската федерация.

          Корените на въпросното противоречие между Русия и Япония са за четирите спорни острова Кунашир, Итуруп, Шикотан и островната група Хабомай. След капитулацията на Япония във Втората световна война Курилските острови се изключват от нейната територия. Според японците обаче четирите острова не са част от Курилски острови. А спорът датира още от 1855 г., когато адмирал Путятин е упълномощен от Николай I да подпише с Япония договора, известен като Шимодски трактат. Според него островите южно от Уруп, т.е. Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомай преминават във владение на Япония. През 1875 г. пък е подписан Санкт-Петербургският договор, с който Русия отстъпва на Япония всички Курилски острови в замяна на пълноправно владеене на Сахалин. И до ден днешен Япония, когато претендира за правата над Южните Курили се позовава на Шимодския трактат. Русия от своя страна приема териториалните решения в резултат на Втората световна война за определящи, тъй като през септемри 1945 г. съветските войски завземат четирите острова, които впоследствие са анексирани.              

      

       Към асистент Димитров бяха отправени много стойностни въпроси от аудиторията и така неговата лекция се превърна и в дискусия. Най-голям беше интересът на студентите към ролята на САЩ в противопоставянето между Русия и Япония по спора за Курилските острови. Възможно ли е при преминаване на въпросната територия към Япония върху нея да бъдат разположени военни американски бази, с цел евентуално нападение над Русия?

                     

     Според д-р Димитров териториалният въпрос между двете страни следва да бъде разрешен от руския и японския народи, посредством взаимен компромис и в духа на добросъседство и взаиморазбирателство.

        

           Публиката също така се заинтересува с какво са толкова привлекателни Курилските острови, освен със стратегическото си местоположение. Тези територии са богати на рибни ресурси и ценни незаменими суровини, свързани с космическата промишленост.

         Любопитството на студентите, към исторически въпроси, които имат своето отражение в съвремието отново беше явно демонстрирано. Това е една от причините, СИЦ последователно да развива своята дейност.

        Благодарим сърдечно на д-р Мартин Димитров за увлекателната и съдържателна лекция! Благодарим на всички посетители за участието и въпросите!

Очаквайте нови събития в СИЦ и през март!

                                    

Асистент Мукарзел изнесе интересна лекция за Сирия в СИЦ

         На 17 януари 2019 година в Студентски исторически център се състоя лекция и дискусия с гл. ас. д-р Кабалан Мукарзел на тема „Сирия от древното минало до горещото съвремие“. Събитието е организирано от студенти, отговарящи за СИЦ. То предизвика сериозен интерес - беше посетено от над 40 души, основно студенти и завършили история в Софийския университет. 

       В продължение на един час асистент Мукарзел разказва своите впечатления от съвременна Сирия. Лекторът говори за причините, довели до тежката гражданска война и многостранната външна интервенция в арабската държава. Той подчерта голямото различие в отразяването на военния конфликт – по един начин е представян в основните западни медии в Европа и САЩ, а съвсем друго може да се разбере при ползване на печатни и телевизионни източници на арабски език. Самият лектор има преки впечатления от живота в Сирия. През 2006 година, по повод на своята научна специализация по стара история, живее в сирийската столица Дамаск и има възможност да пътува в различните богати на културни забележителности части на страната. Уникално е съчетанието на различните древни цивилизации и съвременния разнолик религиозен облик на тази страна. Мукарзел обърна внимание на местното гостоприемство и уважение към чужденците, което той е усетил по време на своя престой. 

            Специално внимание лекторът обърна върху тежките и жестоките последици, които войната наложи на милионите сирийски жители. Това е, без съмнение част от десетилетна поредица на войни в Близкия Изток и Африка, за които огромна вина имат външни държави, преследващи икономически интереси за сметка на мирното съществуване между и сред народите. Той изрази надежда, че скоро войната ще приключи. Заедно с това всички в обществото от оцелелите и завръщащи се в родината си бежанци ще намерят правилния път за възстановяване на Сирия. Както в други близки общества, преживели гражданска война, ще бъде нужен мъдър подход, който да насърчи огромните усилия, необходими за възстановяването и възходящото развитие на страната. 

              Към асистент Мукарзел бяха отправени много въпроси от аудиторията и така неговата лекция се превърна и в беседа. Студенти-археолози попитаха какво се случва с богатото археологическо наследство на страната. Особено много въпроси бяха зададени за причините и факторите в протичащата вече 8 година гражданска война. Също така посетилите лекцията имаха възможност да разгледат интересни брошури за съвременна Сирия, които представят нейното природно и културно богатство – едно богатство, което е впечатлявало посетителите векове назад, а буди и не по-малък интерес днес.

        Благодарим сърдечно на Кабалан Мукарзел за интересната лекция! Благодарим на всички посетители за участието! А също и за подкрепата, която присъстващите оказват на СИЦ, включително и чрез касата за дарения.

       Вярваме, че през новата година тепърва предстоят още нови и нови прекрасни срещи подобни на описаната. Участието и подкрепата към Студентския център е ключова в неговата роля – да разширява интереса сред студенти и завършили към знанието и осмислянето на миналото, към надеждата и мечтите за бъдещето!

                                       

     

Оживена дискусия в СИЦ за войнишките бунтове в България 1915-1918 г.

        На 28 ноември 2018 година в Студентски исторически център професор Любомир Огнянов от Софийския университет изнесе лекция на тема „Войнишките бунтове в България през 1915-1918 година“. Заедно с последвалата дискусия събитието протече повече от час и половина. 

            Лекторът е специалист в тази част от новата българска история, която засяга антивоенната роля на БЗНС и гражданската и политическата съпротива срещу участието на България в Първата световна война. Професор Огнянов засегна обективните фактори, които довеждат до масово недоволство в нашето общество срещу водената политика на война. Бяха дадени редица примери на бунтове в армията в периода 1915-1918 година – те са потушени с налагане на смъртни наказания за главните им организатори. През септември 1918 година противниковата армия на Съглашението постига значим пробив на Добро поле (Македония). От този момент нататък до 27 септември се развива мощен бунт в българската армия, който се насочва към София. Целта на бунта е прекратяване на войната, премахване на българската монархия и наказване на правителствата, довели до катастрофалното положение. Лекторът маркира основните събития, свързани с обявяването в Радомир на България за република и неуспешния края на Войнишкото въстание. 

           Преки резултати от това войнишко движение са сключването на Солунското примирие, абдикацията на цар Фердинанд и засилване чрез последвалите парламентарни избори на антисистемните партии в политическия живот на страната. Поставената тема предизвика оживена дискусия. В нея участие взеха повече от 20 студенти, изследователи и преподаватели от СУ. Освен изказвания и коментари, бяха отправени редица въпроси към професор Огнянов. Например, какво е поведението на Фердинанд по време на въстанието; дали участието на германски и австрийски части дава решаващ превес на проправителствените войски при победата над въстаниците; как може да се оценява деморализацията в българската армия и на какво се дължи тя; коя от двете страни първа пролива кръв /какво представлява военната засада при Захарна фабрика/; какво е влиянието на световните събития върху нагласите на разбунтувалите се войници и по-конкретно въздействието на Октомврийската революция в Русия; каква е ролята на Райко Даскалов като главнокомандващ републиканската (въстаническата) армия т.н. Определено към темата имаше висок интерес, а времето се оказа ограничено за по-подробно разискване на всички засегнати аспекти. 

            Присъстващите останаха удовлетворени от лекцията на професор Огнянов. Те изказаха задоволство от инициативата на екипа на СИЦ за избраната тема предвид факта, че досега в университета тя остава настрана от анализите за Първата световна война. Напомняме на всички заинтерсовани, че повече подробности за войнишките бунтове и Радомирската република могат да бъдат научени от историческото изследване на професор Огнянов „Войнишкото въстание 1918 година“. 

        Читателите могат да се запознаят с нея и в библиотеката на Студентския исторически център. Благодарим на всички, които взеха участие в събитието! Очакваме ви на следващите събития, за които ще научите в Интернет и от плакатите, разлепяни в Софийския университет.

"Превратът на 9 юни и ескалацията на политическото насилие" лекция с доц. д-р Валери Колев

На 12 юни (Вторник) в Студентски исторически център, доц. д-р Валери Колев изнесе лекция на тема "Превратът на 9 юни и ескалацията на политическото насилие".

Той направи детайлно описание на политическата картина в България след Първата световна война.
Традиционните партии в страната са загубили много от своето влияние. Това е причината за тенденцията към окрупняване и създаването на няколко големи коалиционни обединения в разглеждания период.

Според Колев управляващият Земеделски съюз намира за съвсем естествено идеите му да бъдат припознати от цялото селско население в страната, което по това време е 80% и именно към достигането на този процент се стремят те.

Радикалният начин по който БЗНС следва програмата си, води до обтягане на отношенията му с едрите земевладелци, чиновничеството, работниците и църквата, но води до подкрепата на по-голямата част от селското население, което е най-значимата обществена сила в страната.

Отказът от Македония като основна външнополитическа задача на Царството и грубите думи, които Стамболийски произнася в Белград по адрес на македонските българи, както и опита му да подкопае единството на организацията, поставят и ВМРО в числото на неговите врагове, което впоследствие се оказва фатално.

Лекторът разгледа технологията, по която военните подготвят и осъществяват преврата, както и реакциите на останалите партии към случващото се.

Ключово значение за по-нататъшните събития имат особените отношения между деветоюнците и Комунистическата партия в периода от юни до септември 1923 г, за които той представи крайно интересни факти.

Колев акцентира върху факта, че властта отговаря с непропорционално насилие на Септемврийския бунт и това е основната причина за ескалацията на политическото насилие в страната в следващите години. След свалянето на Александър Цанков обаче нещата стават по-спокойни и в периода 1926-1934 г. България се управлява в духа на парламентарните традиции.

След края на лекцията се получи хубава дискусия и доц. Колев изчерпателно отговори на зададените въпроси. Благодарим му за отделеното време!

Представяне на книгата "Време и всичко" с Андрей Райчев

               На 14 май в Студентски исторически център популярният социолог и политически анализатор Андрей Райчев представи своята (в съавторство с Александър Андреев) книга „Време и всичко”.

                      По увлекателен начин той разясни значими акценти от своя труд. Служейки си с методите на философския и историческия анализ ,той разви своята гледна точка за събитията от миналото и съвремието.

           Основната му теза е, че България е получила отвън трите основни достижения на настоящето - държавата, съвременния град и демокрацията. Това обстоятелство според него е определящо за съвремието ни - както за цялостния мироглед на българина, така и за политическото разположение на страната.

             Друга негова теза, е че българите не следват  нито една идеология напълно, което пък предопределя сравнително умерения и гъвкав начин, по който страната минава през политическите бури  през вековете. 

         Втората част на лекцията той посвети на международната политика и нейните исторически проекции. Според него, настоящето поколение политици  няма капацитета да се справи с големите световни проблеми, като тероризма, емиграцията и икономическите предизвикателства. А Европейският съюз няма бъдеще в този вид, поради липсата на консенсус по ключови теми на държавите-членки и се нуждае от трансформация. 

       След края на своето изложение той изчерпателно отговори на въпросите, зададени от присъстващите. 

Благодарим на него и на всички гости на събитието за отделеното време!

Скоро очаквайте видео от събитието!