Оживена дискусия в СИЦ за войнишките бунтове в България 1915-1918 г.

        На 28 ноември 2018 година в Студентски исторически център професор Любомир Огнянов от Софийския университет изнесе лекция на тема „Войнишките бунтове в България през 1915-1918 година“. Заедно с последвалата дискусия събитието протече повече от час и половина. 

            Лекторът е специалист в тази част от новата българска история, която засяга антивоенната роля на БЗНС и гражданската и политическата съпротива срещу участието на България в Първата световна война. Професор Огнянов засегна обективните фактори, които довеждат до масово недоволство в нашето общество срещу водената политика на война. Бяха дадени редица примери на бунтове в армията в периода 1915-1918 година – те са потушени с налагане на смъртни наказания за главните им организатори. През септември 1918 година противниковата армия на Съглашението постига значим пробив на Добро поле (Македония). От този момент нататък до 27 септември се развива мощен бунт в българската армия, който се насочва към София. Целта на бунта е прекратяване на войната, премахване на българската монархия и наказване на правителствата, довели до катастрофалното положение. Лекторът маркира основните събития, свързани с обявяването в Радомир на България за република и неуспешния края на Войнишкото въстание. 

           Преки резултати от това войнишко движение са сключването на Солунското примирие, абдикацията на цар Фердинанд и засилване чрез последвалите парламентарни избори на антисистемните партии в политическия живот на страната. Поставената тема предизвика оживена дискусия. В нея участие взеха повече от 20 студенти, изследователи и преподаватели от СУ. Освен изказвания и коментари, бяха отправени редица въпроси към професор Огнянов. Например, какво е поведението на Фердинанд по време на въстанието; дали участието на германски и австрийски части дава решаващ превес на проправителствените войски при победата над въстаниците; как може да се оценява деморализацията в българската армия и на какво се дължи тя; коя от двете страни първа пролива кръв /какво представлява военната засада при Захарна фабрика/; какво е влиянието на световните събития върху нагласите на разбунтувалите се войници и по-конкретно въздействието на Октомврийската революция в Русия; каква е ролята на Райко Даскалов като главнокомандващ републиканската (въстаническата) армия т.н. Определено към темата имаше висок интерес, а времето се оказа ограничено за по-подробно разискване на всички засегнати аспекти. 

            Присъстващите останаха удовлетворени от лекцията на професор Огнянов. Те изказаха задоволство от инициативата на екипа на СИЦ за избраната тема предвид факта, че досега в университета тя остава настрана от анализите за Първата световна война. Напомняме на всички заинтерсовани, че повече подробности за войнишките бунтове и Радомирската република могат да бъдат научени от историческото изследване на професор Огнянов „Войнишкото въстание 1918 година“. 

        Читателите могат да се запознаят с нея и в библиотеката на Студентския исторически център. Благодарим на всички, които взеха участие в събитието! Очакваме ви на следващите събития, за които ще научите в Интернет и от плакатите, разлепяни в Софийския университет.

"Превратът на 9 юни и ескалацията на политическото насилие" лекция с доц. д-р Валери Колев

На 12 юни (Вторник) в Студентски исторически център, доц. д-р Валери Колев изнесе лекция на тема "Превратът на 9 юни и ескалацията на политическото насилие".

Той направи детайлно описание на политическата картина в България след Първата световна война.
Традиционните партии в страната са загубили много от своето влияние. Това е причината за тенденцията към окрупняване и създаването на няколко големи коалиционни обединения в разглеждания период.

Според Колев управляващият Земеделски съюз намира за съвсем естествено идеите му да бъдат припознати от цялото селско население в страната, което по това време е 80% и именно към достигането на този процент се стремят те.

Радикалният начин по който БЗНС следва програмата си, води до обтягане на отношенията му с едрите земевладелци, чиновничеството, работниците и църквата, но води до подкрепата на по-голямата част от селското население, което е най-значимата обществена сила в страната.

Отказът от Македония като основна външнополитическа задача на Царството и грубите думи, които Стамболийски произнася в Белград по адрес на македонските българи, както и опита му да подкопае единството на организацията, поставят и ВМРО в числото на неговите врагове, което впоследствие се оказва фатално.

Лекторът разгледа технологията, по която военните подготвят и осъществяват преврата, както и реакциите на останалите партии към случващото се.

Ключово значение за по-нататъшните събития имат особените отношения между деветоюнците и Комунистическата партия в периода от юни до септември 1923 г, за които той представи крайно интересни факти.

Колев акцентира върху факта, че властта отговаря с непропорционално насилие на Септемврийския бунт и това е основната причина за ескалацията на политическото насилие в страната в следващите години. След свалянето на Александър Цанков обаче нещата стават по-спокойни и в периода 1926-1934 г. България се управлява в духа на парламентарните традиции.

След края на лекцията се получи хубава дискусия и доц. Колев изчерпателно отговори на зададените въпроси. Благодарим му за отделеното време!

Представяне на книгата "Време и всичко" с Андрей Райчев

               На 14 май в Студентски исторически център популярният социолог и политически анализатор Андрей Райчев представи своята (в съавторство с Александър Андреев) книга „Време и всичко”.

                      По увлекателен начин той разясни значими акценти от своя труд. Служейки си с методите на философския и историческия анализ ,той разви своята гледна точка за събитията от миналото и съвремието.

           Основната му теза е, че България е получила отвън трите основни достижения на настоящето - държавата, съвременния град и демокрацията. Това обстоятелство според него е определящо за съвремието ни - както за цялостния мироглед на българина, така и за политическото разположение на страната.

             Друга негова теза, е че българите не следват  нито една идеология напълно, което пък предопределя сравнително умерения и гъвкав начин, по който страната минава през политическите бури  през вековете. 

         Втората част на лекцията той посвети на международната политика и нейните исторически проекции. Според него, настоящето поколение политици  няма капацитета да се справи с големите световни проблеми, като тероризма, емиграцията и икономическите предизвикателства. А Европейският съюз няма бъдеще в този вид, поради липсата на консенсус по ключови теми на държавите-членки и се нуждае от трансформация. 

       След края на своето изложение той изчерпателно отговори на въпросите, зададени от присъстващите. 

Благодарим на него и на всички гости на събитието за отделеното време!

Скоро очаквайте видео от събитието!

Забележителният цар Самуил и митът за ослепяването на българските войници - лекция и беседа с археолога Иван Петрински

На 3 април 2018 година в Студентски исторически център при засилен интерес от всяка възрастова група, се проведе лекцията беседа с гост-лектор археолога Иван Петрински. Темата беше: "Забележителният цар Самуил и митът за ослепяването на българските войници". 

Иван Петрински е специалист по история и археология от времето на Второто българско царство.

Главен уредник е в Националния исторически музей. Правил е археологически разкопки в село Крамолин, Габровско, във Велико Търново, на остров Свети Иван край Созопол, в Битоля в Македония, по поречията на реките Струма и Места. Пише книги, а една от най-популярните е "Истинската история на България. Началото".

Петрински започна своето изложение пред публиката като отличи високо моралния характер на българския владетел цар Самуил, който по своята доблест и чест може да се мери с именитите по това време други европейски владетели. 

Също така аудиторията беше насочена и към друг поглед към развилите се исторически събития при Беласица през 1014 година. Чрез редица приведени доказателства и на базата на археологически извори нашият гост-лектор разви тезата, че всъщност не е имало пленяване на такъв голям брой български войни, нито е последвало тяхното ослепяване след Беласишката битка, която е спечелена от цар Самуил. А прякорът "Българоубиец" на византийският император Василий II се приписва десетилетия след смъртта му. Той не е бил известен по този начин на своите съвременници.

Цялата лекция на запис можете да гледате в youtube канала на СИЦ, тук: https://www.youtube.com/watch?v=Y2zTbvbJLo0&feature=youtu.be

В края на събитието към нашия гост бяха зададени въпроси от публиката. Част от тях бяха доуточняващи по темата за мита за ослепяването на българските войници и каква може да е била връзката на това събитие със смъртта на цар Самуил.

Засегнат беше и въпросът за историята, която децата учат в училище и доколко може да се приема всичко в учебниците по история като чиста истина. Тук Иван Петрински отбеляза, че за съжаление, образователната програма по история изпълнява все повече пропагандни цели на управляващите и по-малко исторически доказани факти.

С бурни аплодисменти завърши вечерта на 3 април в Студентски исторически център.

Както винаги благодарим на публиката и на нашия гост Иван Петрински за интересната беседа.

А на вас, всички любители на историята и СИЦ, казваме - очаквайте нови събития от нас, приятели, и до скоро!

Лекция с проф. Нако Стефанов на тема "Постиндустриалната икономика и новите форми на труд и заетост"

На 16 януари 2018 година в Студентски исторически център се проведоха лекция и дискусия с проф. Нако Стефанов. 

Темата за постиндустриалната икономика и новите форми на труд и заетост предизвика голям интерес и въпроси от аудиторията не липсваха. Проф. Стефанов дефинира постиндустриалната икономика в научен контекст, като приложи и редица практически примери от съвремието ни. По този начин ясно можем да се ориентираме какви са причините, водещи до променена и непрекъснато променяща се действителност около нас, както и за това какви могат да са последиците от постиндустриалната икономика и къде е мястото на обикновения човек. 

Беше дискутиран и въпросът за това при какви обществени условия големият технологичен прогрес и модернизацията могат да улеснят човечеството и да доведат до по-качествен начин на живот.

От Студентски исторически център благодарим на проф. Нако Стефанов и на всички присъствали гости.

Лекция на тема "Проблеми в българо-турските отошения през 20 век" с проф. Баева и проф. Калинова

В сряда, в последния ден на месец май, в Студентски исторически център, при засилен интерес, премина лекцията на проф. Баева и проф. Калинова на тема: "Проблемите в българо-турските отношения през XX век".

Професор Калинова направи подробно изложение на българо-турските отношения през годините, започвайки с периода след Първата световна война.

Според нея, основният проблем между двете държави в този период е въпросът за обезщетяването на прогонените от Източна Тракия българипрез лятото на 1913 година. В тази връзка важно значение има подписването на Ангорския договор през 1925 година.

Определящ фактор за разминаването между интересите на България и Турция в следващите години е обстоятелството, че последната се насочва към съюзни отношения с Гърция, Югославия и Румъния и по този начин се нарежда сред крепителите на Версайската система.

Беше отделено подобаващо внимание на положението на турците и българомохамеданите в България и различните подходи на българската държава към тях през годините.

Според лекторите, в годините след 9 септември 1944 година, България за първи път се стреми към някакъв тип интеграция на турците, но непоследователната политика на управляващите, както и опитите на турската държава да използва етническите и религиозните малцинства в своя полза, предопределят до голяма степен неуспеха в това отношение.

Бяха разгледани обстоятелствата около различните изселнически вълни през десетилетията.

Професор Баева разказа интересни неща, свързани с Възродителния процес и Голямата екзскурзия, които дадоха възможност за нови интерпретации по темата. Стана дума за ролята на външния фактор в тези събития и по-конкретно събитията в Кипър и "Втората студена война".

Впоследствие бяха разгледани българо-турските отношения в годините на прехода и съвремието и ролята на българските политици, някои от които действащи.

След лекцията се получи една ползотворна дискусия, като проф. Баева и проф. Калинова дадоха изчерпателни отговори на различните въпроси, зададени към тях.

Протокол от Общото събрание на Студентски исторически център (11.04.2017)

ПРОТОКОЛ

от срещата на Общото събрание (ОС) на Студентски исторически център (СИЦ), проведена на 11.04.2017 година в СИЦ – Студентски град с цел избиране на нов Управителен съвет (УС)

Днес, 11 април 2017 година от 19:00 до 20:30 часа се състоя в Студентски исторически център Общо събрание, което съгласно Правилника на СИЦ към Историческия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“ избира Управителен съвет от 8 души, които стопанисват и се грижат за Центъра за период от 2 години. Мандатът на избираният УС е за периода април 2017-април 2019 година. Общото събрание беше ръководено от Александър Николов и Борис Боев – членове на Управителния съвет от 2014/2017 година. Събранието протече със следния дневен ред:

1

.   Тригодишен отчет за дейността на УС на СИЦ (2014-2017 година), изнесен пред ОС от председателя Александър Николов.

2

.       Предложение за изменение на Правилника на СИЦ и по-специално на член 21 /4/ от глава ХІ. УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ. Предложението е да се снеме ограничението от едномандатно участие в УС, а именно студент и/докторант на ИФ да може да участва в повече от 1 мандат в УС на СИЦ.

3

.      Представяне на кандидатите за нов УС и гласуване за участието им от страна на ОС.

Настоящото общото събрание се състои от 24 души – списъкът приложен към настоящия протокол.

1

.     Изнесеният отчет /приложен към настоящия протокол/ отчете както постигнатите успехи, така и това, което не е успял да постигне УС. Като постижение се отчита запазването и развиването на академичната и културно-просветната същност на СИЦ, изразяваща се, например, в изнесените много на брой интересни лекции от известни български университетски и академични историци, етнолози и филолози. Подробности – в Тригодишния отчет.

2

.     Съгласно направеното предложение, ОС коментира два варианта за изменение на Чл 21 /4/, който в обсъжданата част гласи: „Член на Центъра може да бъде избиран 1 път за член на Управителния съвет...“. Първият вариант – да се запише, че всеки желаещ кандидат може да бъде член на УС до 2 пъти. Вторият вариант – да не се поставя ограничение и да се запише „повече от 1 път“. Това означава, че може да бъде част от няколко управителни съвета, стига да покрива изискването да е действителен студент или докторант на ИФ. Чрез гласуване ОС определи с 8 гласа за 1-ви вариант и 16 гласа за 2-ри вариант изменението и допълнението в Чл 21 /4/ да бъде следното:

„Член на Центъра може да бъде избиран повече от 1 път за член на Управителния съвет“.

3

.     Желаещите студенти да бъдат избрани в УС представиха своите кандидатури. ОС изслуша тяхната мотивация и намерения при включването им в УС и всеки присъстващ можеше да зададе своите въпроси към тях по отношение на плановете им за дейността на СИЦ. Кандидатите са 8 на брой – колкото е и състава на УС по Правилник. Общото събрание прецени, че ще избере кандидатите чрез явно и едновременно гласуване, т.е на принципа на единното им избиране. Без възражение и при единодушната подкрепа на ОС бяха избрани следните членове на УС:

Стефан Петров – магистър

Габриела Панова – магистър

Любомир Гутев – магистър

Владимир Недков – магистър

Димитър Панайотов – бакалавър

Павел Камарашев – магистър

Ивета Живкова – бакалавър

Кристиян Ковачев – магистър

Те на свой ред ще изберат на свое събрание председател, заместник-председател и касиер на СИЦ, получавайки съдействие от всички членове на ОС. Всички избрани кандидати бяха единодушни, че СИЦ следва да запази своя независим облик и да развива още по-мащабна академична и културно-просветна дейност в полза на студентите и гражданите.