Прожекция на филм за Паисий Хилендарски по случай Деня на народните будители (1 ноември 2016)

СТУДЕНТСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР ви кани на прожекция на филм за Паисий Хилендарски по случай Деня на народните будители (1 ноември 2016)

1 ноември 2016 (вторник), 19.00 часа

Студентски исторически център, Студентски град, бл. 52, вх. В

ФБ събитие:  https://www.facebook.com/events/1458072580893552/

Филмът е посветен на  на Паисий Хилендарски – родоначалник на Българското възразждане по повод 200-годишнината от написването на „История славянобългарская“.

в рубриката „Българска кинокласика: Филмите на 60-те на миналия век“
Драма.
България, 1963г., 81 мин.

Сценарий: Надежда Драгова, Първан Стефанов
Режисьор Стефан Сърчаджиев
Оператор Васил Холиолчев
Музика Любомир Пипков
В ролите: Виктор Данченко, Иван Кондов, Цено Кандов, Ангелина Сарова, Петър Златев, Кирил Янев, Сава Хашъмов и др.

Петко, млад и буден мъж напуска родното си село Банско, разделя се с Бена – жената, която обича и отива в Хилендарския манастир, където брат му е игумен. Там приема монашеското име Паисий. Започва да чете летописи и стари книги, в които открива данни за историята на България. Запознава се с Евгений Булгарис – грък от Самоковската епархия, който събира данни за историята на гръцкия народ. Със същата задача се е заел и сърбинът Йован Райчев. Пайсий не може да понесе гърчеенето на българите, сред които е и съпругът на Бена – Кирил Евлогиев, когото тя напуска. Манастирът става тесен за дейността, с която се е заел Паисий и той започва да обикаля страната. Най-щастлив е, когато прочита в стар летопис думите на латинския кардинал Цезар Бартони: „Българите са страшни за целия свят – малък народ, но смел“. Отново се връща в Хилендарския манастир по времето, когато пристигат пратеници на Вселенския патриарх, които ги благославят на гръцки. Тогава Пасий произнася: „О, неразумни и юроде, поради что се срамите да се наречете българи“, обръщайки се към монасите. Изгонен от манастира, той започва да пише „История славянобългарская“, която се преписва на ръка и пробужда националното съзнание на българите.