Прожекция на филм за Луи Айер - "Швейцарецът с българско сърце" (17 май 2017)

Студентски исторически център ви кани на прожекция на филма "Швейцарецът с българско сърце". На събитието ще присъстват част от авторите на филма от екипа на "Българска история". След прожекцията ще има и дискусия с тяхно участие, като ще ни споделят и повече за своята дейност.

Начало: 19:00 часа на 17 май, сряда
Място: Студентски исторически център - Студентски град, блок 52, вх.В
Вход свободен!
----------------------
Швейцарец, който до такава степен се влюбва в България, че умира за своята втора родина без колебание. Неговото име е Луи-Емил Айер. Роден е на 17 ноември 1865 година в Хомберг. След като завършва образованието си, се насочва към преподаване на различни спортни дисциплини. С времето, името му нашумява като авторитет в областта.
Така се стига до 1893 година, когато Айер приема предложението на българските власти да се установи в страната ни, която впоследствие ще започне да чувства като родина.

3 март 2017 – традиционна прожекция в СИЦ по случай Националния празник

За трета поредна година в Студентски исторически център се организира събитие по случай Деня на Освобождението на България от османско иго. Прожектираният филм „В навечерието“ (по едноименния роман на И. С. Тургенев) се хареса на дошлите колеги. Основен акцент бяха думите на главния герой Инсаров: „Моята родина е красива страна. Там живее малък, но мъжествен, храбър народ. Българите спряха с гърдите си отоманските завоеватели на самия праг на Европа, но загубиха всичко. Нас ни тъпчат, терзаят, грабят. Ние воюваме, сражаваме се. В продължение на четири столетия вдигаме въстание след въстание. В моя бащин край не ще се найде и късче земя, която да не е била пропита с геройска кръв. Врагът е силен, жесток, безмилостен. Затова робството сплоти народа ни в едно семейство. И всички българи, в планини и полета, жени и деца, живеем само с твърдата воля – у всеки от нас една и съща цел: СВОБОДА. И за тази цел никой от нас няма да пожали своите сили, нито живота си“.

След края на прожекцията организаторите на събитието дадоха и някои допълнителни сведения за филма, за автора на романа и за прототипа на главния герой Инсаров.

В подкрепа на СИЦ и бъдещите събития бяха събрани дарения в размер на 17.50 лв.

Следете блога и фб страницата за предстоящите събития, които се очертава да се състоят съвсем скоро.

Прожекция на филм за Паисий Хилендарски по случай Деня на народните будители (1 ноември 2016)

СТУДЕНТСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР ви кани на прожекция на филм за Паисий Хилендарски по случай Деня на народните будители (1 ноември 2016)

1 ноември 2016 (вторник), 19.00 часа

Студентски исторически център, Студентски град, бл. 52, вх. В

ФБ събитие:  https://www.facebook.com/events/1458072580893552/

Филмът е посветен на  на Паисий Хилендарски – родоначалник на Българското възразждане по повод 200-годишнината от написването на „История славянобългарская“.

в рубриката „Българска кинокласика: Филмите на 60-те на миналия век“
Драма.
България, 1963г., 81 мин.

Сценарий: Надежда Драгова, Първан Стефанов
Режисьор Стефан Сърчаджиев
Оператор Васил Холиолчев
Музика Любомир Пипков
В ролите: Виктор Данченко, Иван Кондов, Цено Кандов, Ангелина Сарова, Петър Златев, Кирил Янев, Сава Хашъмов и др.

Петко, млад и буден мъж напуска родното си село Банско, разделя се с Бена – жената, която обича и отива в Хилендарския манастир, където брат му е игумен. Там приема монашеското име Паисий. Започва да чете летописи и стари книги, в които открива данни за историята на България. Запознава се с Евгений Булгарис – грък от Самоковската епархия, който събира данни за историята на гръцкия народ. Със същата задача се е заел и сърбинът Йован Райчев. Пайсий не може да понесе гърчеенето на българите, сред които е и съпругът на Бена – Кирил Евлогиев, когото тя напуска. Манастирът става тесен за дейността, с която се е заел Паисий и той започва да обикаля страната. Най-щастлив е, когато прочита в стар летопис думите на латинския кардинал Цезар Бартони: „Българите са страшни за целия свят – малък народ, но смел“. Отново се връща в Хилендарския манастир по времето, когато пристигат пратеници на Вселенския патриарх, които ги благославят на гръцки. Тогава Пасий произнася: „О, неразумни и юроде, поради что се срамите да се наречете българи“, обръщайки се към монасите. Изгонен от манастира, той започва да пише „История славянобългарская“, която се преписва на ръка и пробужда националното съзнание на българите.