На 21 февруари 2019
година в Студентски исторически център се състоя лекция и дискусия с д-р Мартин
Димитров на тема „Русия и Япония – в търсене на мира“. Събитието е организирано
от студентите, отговарящи за СИЦ. С това събитие беше открит втория семестър на
учебната година. То предизвика сериозен интерес - беше посетено от над 50 души,
основно студенти и любители на историята.
Лекторът
д-р Мартин Димитров е преподавател в Катедра „Японистика“, Факултет по
класически и нови филологии, СУ „Св. Климент Охридски“. Той има богати
наблюдения и задълбочени изследвания върху руско-японските отношения, които
систематизира в своя дисертационен труд „СССР
и Япония (1945-1960). Ролята на дипломацията за нормализиране на отношенията“
(научен ръководител: проф. д-р Дарина Григорова).
Особено ценни бяха споделените
детайли от документи, намиращи се в архивите на Москва и Токио, които д-р
Димитров е проучвал по време на своите специализации в Русия и Япония.
Лекцията започна с въведение относно
първите контакти, осъществени между руснаци и японци в началото на 18 век. Публиката
имаше възможност да разгледа първата по-подробна карта на Афансий Шестаков от 1726г.
Маркирани бяха ключови моменти от взаимоопознаването на двете страни до
Руско-японската война от 1905 година. В тази връзка беше разяснена ролята на експедицията
на Мартин Шпанберг (1739-1740), експедиция на Ерик Лаксман и посолството на
Николай Резанов от 1804 година. 
Основната
линия, по която се развиват взаимоотношенията между Русия и Япония в този
период, е на мирната търговия. Успоредно с това великите колониални сили
започват да се конкурират за отварянето на Япония и печеленето на по-изгодни
търговски условия.
Лекторът постави акцент и върху началото на
20 век и Руско-японската война от 1904-1905 година. Загубата за Русия от
войната е трудна за понасяне, тъй като съвпада с Първата руска революция (1905-07г.),
когато имперската същност на Русия е застрашена. За имперския двор е важно
войната с японците да приключи бързо, за да се фокусира върху вътрешните
сътресения.
В хода на изложението
гост-преподавателят засегна темата за ВСВ и капитулацията на Япония, която
според последните изследвания се дължи до голяма степен на съветските военни
действия от август 1945 година срещу японската армия. Те стартират 3 дни след
пуснатата атомна бомба от САЩ върху Хирошима.
Преди това на СССР по време на Ялтенската
конференция е обещано, че ако влезе във войната срещу Япония ще получи Южен
Сахалин и Курилските острови.
По време на
офанзивата срещу Япония, СССР превзема Сахалин и всички Курилски острови и те
стават част от територията му. С това е поставено началото на продължаващия
вече над 70 години териториален спор.
Като един от най-важните епизоди за
разбирането на конфликта между Русия и Япония бе посочен договорът от 1951
година, с който официално приключва ВСВ за японците. Той се подписва в Сан
Франциско от всички Съюзнически сили, с едно изключение. СССР тогава отказва да
подпише споразумението, на което е кръстена Санфранциската система, която влияе
върху двустранните руско-японски отношения.
Д-р Мартин Димитров
доказа, основавайки се на дипломатически документи, че териториалните клаузи на
финалния Санфранциски проект не са „изгодни за СССР“, както се твърди
понастоящем, и че, ако Москва се бе присъединила към договора, щеше да отвори
вратата към юридическото обосноваване на настоящите японски териториални
претенции. Освен тези съображения, роля за бойкотирането на Санфранциската
конференция изиграва и съюзническата солидарност с Китайската народна република.
През 1956 година в контекста на Студената война започва
нормализация на отношенията между двете страни. Подписана е японско-съветска
декларация за прекратяване на състоянието на война.
Специално внимание лекторът обърна
върху спорния териториален въпрос за Курилските острови, който остава
неразрешен и до днес.
Курилските острови представляват
широка около 1000 км. верига, простираща се между най-северния японски остров
Хокайдо и руският полуостров Камчатка. На запад граничат с Охотско море –
признато за вътрешно на Русия море, а на изток с Тихия океан. Наброяват около
50 различни по големина острови и към днешна дата влизат в рамките на Руската
федерация.
Корените на въпросното противоречие между
Русия и Япония са за четирите спорни острова Кунашир, Итуруп, Шикотан и
островната група Хабомай. След капитулацията на Япония във Втората световна
война Курилските острови се изключват от нейната територия. Според японците
обаче четирите острова не са част от Курилски острови. А спорът датира още от 1855 г.,
когато адмирал Путятин е упълномощен от Николай I да подпише с Япония договора,
известен като Шимодски трактат. Според него островите южно от Уруп, т.е. Итуруп,
Кунашир, Шикотан и Хабомай преминават във владение на Япония. През 1875 г. пък е
подписан Санкт-Петербургският договор, с който Русия отстъпва на Япония всички Курилски острови в замяна на пълноправно владеене на Сахалин. И до ден днешен
Япония, когато претендира за правата над Южните Курили се позовава на Шимодския
трактат. Русия от своя страна приема териториалните решения в резултат на
Втората световна война за определящи, тъй като през септемри 1945 г. съветските
войски завземат четирите острова, които впоследствие са анексирани.
Към асистент Димитров бяха
отправени много стойностни въпроси от аудиторията и така неговата лекция се
превърна и в дискусия. Най-голям беше интересът на студентите към ролята на САЩ
в противопоставянето между Русия и Япония по спора за Курилските острови.
Възможно ли е при преминаване на въпросната територия към Япония върху нея да
бъдат разположени военни американски бази, с цел евентуално нападение над
Русия?
Според д-р Димитров териториалният
въпрос между двете страни следва да бъде разрешен от руския и японския народи,
посредством взаимен компромис и в духа на добросъседство и взаиморазбирателство.
Публиката също така се заинтересува
с какво са толкова привлекателни Курилските острови, освен със стратегическото
си местоположение. Тези територии са богати на рибни ресурси и ценни незаменими
суровини, свързани с космическата промишленост.
Любопитството на студентите, към
исторически въпроси, които имат своето отражение в съвремието отново беше явно
демонстрирано. Това е една от причините, СИЦ последователно да развива своята дейност.
Благодарим
сърдечно на д-р Мартин Димитров за увлекателната и съдържателна лекция!
Благодарим на всички посетители за участието и въпросите!
Очаквайте нови
събития в СИЦ и през март!
