В сряда, в последния ден на месец май, в Студентски исторически център, при засилен интерес, премина лекцията на проф. Баева и проф. Калинова на тема: "Проблемите в българо-турските отношения през XX век".
Професор Калинова направи подробно изложение на българо-турските отношения през годините, започвайки с периода след Първата световна война.
Според нея, основният проблем между двете държави в този период е въпросът за обезщетяването на прогонените от Източна Тракия българипрез лятото на 1913 година. В тази връзка важно значение има подписването на Ангорския договор през 1925 година.
Определящ фактор за разминаването между интересите на България и Турция в следващите години е обстоятелството, че последната се насочва към съюзни отношения с Гърция, Югославия и Румъния и по този начин се нарежда сред крепителите на Версайската система.
Беше отделено подобаващо внимание на положението на турците и българомохамеданите в България и различните подходи на българската държава към тях през годините.
Според лекторите, в годините след 9 септември 1944 година, България за първи път се стреми към някакъв тип интеграция на турците, но непоследователната политика на управляващите, както и опитите на турската държава да използва етническите и религиозните малцинства в своя полза, предопределят до голяма степен неуспеха в това отношение.
Бяха разгледани обстоятелствата около различните изселнически вълни през десетилетията.
Професор Баева разказа интересни неща, свързани с Възродителния процес и Голямата екзскурзия, които дадоха възможност за нови интерпретации по темата. Стана дума за ролята на външния фактор в тези събития и по-конкретно събитията в Кипър и "Втората студена война".
Впоследствие бяха разгледани българо-турските отношения в годините на прехода и съвремието и ролята на българските политици, някои от които действащи.
След лекцията се получи една ползотворна дискусия, като проф. Баева и проф. Калинова дадоха изчерпателни отговори на различните въпроси, зададени към тях.
от
срещата на Общото събрание (ОС) на Студентски исторически център (СИЦ),
проведена на 11.04.2017 година в СИЦ – Студентски град с цел избиране на нов
Управителен съвет (УС)
Днес, 11 април 2017
година от 19:00 до 20:30 часа се състоя в Студентски исторически център Общо
събрание, което съгласно Правилника на СИЦ към Историческия факултет на СУ
„Св.Климент Охридски“ избира Управителен съвет от 8 души, които стопанисват и
се грижат за Центъра за период от 2 години. Мандатът на избираният УС е за
периода април 2017-април 2019 година. Общото събрание беше ръководено от
Александър Николов и Борис Боев – членове на Управителния съвет от 2014/2017
година. Събранието протече със следния дневен ред:
.Предложение за изменение на Правилника
на СИЦ и по-специално на член 21 /4/ от глава ХІ. УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ.
Предложението е да се снеме ограничението от едномандатно участие в УС, а
именно студент и/докторант на ИФ да може да участва в повече от 1 мандат в УС
на СИЦ.
3
.Представяне на кандидатите за нов УС и
гласуване за участието им от страна на ОС.
Настоящото общото
събрание се състои от 24 души – списъкът приложен към настоящия протокол.
1
.Изнесеният отчет /приложен към настоящия
протокол/ отчете както постигнатите успехи, така и това, което не е успял да
постигне УС. Като постижение се отчита запазването и развиването на
академичната и културно-просветната същност на СИЦ, изразяваща се, например, в
изнесените много на брой интересни лекции от известни български университетски
и академични историци, етнолози и филолози. Подробности – в Тригодишния отчет.
2
.Съгласно направеното предложение, ОС
коментира два варианта за изменение на Чл 21 /4/, който в обсъжданата част
гласи: „Член на Центъра може да бъде избиран 1 път за член на Управителния
съвет...“. Първият вариант – да се запише, че всеки желаещ кандидат може да
бъде член на УС до 2 пъти. Вторият вариант – да не се поставя ограничение и да
се запише „повече от 1 път“. Това означава, че може да бъде част от няколко
управителни съвета, стига да покрива изискването да е действителен студент или
докторант на ИФ. Чрез гласуване ОС определи с 8 гласа за 1-ви вариант и 16
гласа за 2-ри вариант изменението и допълнението в Чл 21 /4/ да бъде следното:
„Член на Центъра може да бъде избиран повече
от 1 път за член на Управителния съвет“.
3
.Желаещите студенти да бъдат избрани в УС
представиха своите кандидатури. ОС изслуша тяхната мотивация и намерения при
включването им в УС и всеки присъстващ можеше да зададе своите въпроси към тях
по отношение на плановете им за дейността на СИЦ. Кандидатите са 8 на брой –
колкото е и състава на УС по Правилник. Общото събрание прецени, че ще избере
кандидатите чрез явно и едновременно гласуване, т.е на принципа на единното им
избиране. Без възражение и при единодушната подкрепа на ОС бяха избрани
следните членове на УС:
Стефан
Петров – магистър
Габриела
Панова – магистър
Любомир
Гутев – магистър
Владимир
Недков – магистър
Димитър
Панайотов – бакалавър
Павел
Камарашев – магистър
Ивета
Живкова – бакалавър
Кристиян
Ковачев – магистър
Те
на свой ред ще изберат на свое събрание председател, заместник-председател и
касиер на СИЦ, получавайки съдействие от всички членове на ОС. Всички избрани
кандидати бяха единодушни, че СИЦ следва да запази своя независим облик и да
развива още по-мащабна академична и културно-просветна дейност в полза на
студентите и гражданите.
за
дейността на Управителния съвет на Студентски исторически център – Студентски
град, блок 52
за
периода 04.04.2014 – 11.04.2017 година
Мандатът на настоящия
Управителен съвет (УС) на СИЦ започна след провеждане на Общото събрание (ОС) на
СИЦ на 4 април 2014 година. Съгласно Правилника на СИЦ ОС, състоящо се в този
момент от 80 души, избра чрез избори 8 представители на Историческия факултет
на СУ „Св.Климент Охридски“ за членове на УС. Те са:
Борис Боев – докторант,
избран с 20 гласа; Александър Николов – докторант, избран с 16 гласа; Тиберий
Баръмов – студент, избран с 12 гласа; Любомир Гутев – студент, избран с 10
гласа; Марио Генов – студент, избран с 9 гласа; Стефан Иванов – студент, избран
с 8 гласа; Йосиф Баев – студент, избран с 3 гласа и Димитър Балев – студент,
избран с 2 гласа.
На 10.06.2014 Управителният
съвет свика на свой ред събрание за избиране на председател,
заместник-председател и касиер на СИЦ. Всички членове на съвета бяха
предварително и лично уведомени за събранието на 10.06.2014 година. Явилите се
5-ма членове – Борис Боев, Александър Николов, Любомир Гутев, Марио Генов и
Йосиф Баев избраха единодушно: за председател Александър Николов; за
заместник-председател Йосиф Баев и за касиер Марио Генов.
Тези 5-ма членове на УС
продължиха да са активни по отношение на поддържането и развиването на СИЦ до
края на мандата (11 април 2017 година). Останалите 3-ма членове без формално да
са се отказвали от своето членство, както предвижда Правилника, по същество не
са проявили активност в качеството си на избрани представители за СИЦ.
1.
Събития и дейност
За разглеждания
тригодишен период в СИЦ са проведени общо 16 публични събития. Това са
прожекции на документални и игрални филми, които са избрани и подготвени за
показване от членове на УС. След всяка прожекция посетителите имат възможност
да правят коментари и да участват в дискусия, свързана с филма и повода на
прожекцията. Друга главна дейност е организирането на лекции и представяне на
книги. Те са проведени от университетски
преподаватели от Софийския университет и представители на Българска академия на
науките. По този начин беше продължена дейността от януари 2014 година, когато
в СИЦ за първи път университетски преподавател (асистент Александър Сивилов от
Историческия факултет) изнесе лекция. Преподавателите от СУ, които изнесоха
лекции в СИЦ са: професор Пламен Митев, професор Искра Баева, доцент Валери
Колев, професор Нако Стефанов, професор Евгения Калинова и доцент Дарина
Григорова. От страна на БАН гост-лектори в СИЦ са били академик Георги Марков,
доцент Георги Митринов и асистент Ангел Ангелов. Към всички събития имаше
интерес от страна на различни студенти, учещи както в ИФ, така и в други
факултети или университети. Някои от лекциите бяха посетени от между 50-70
души, което надхвърля капацитета на помещението, с което разполага СИЦ.
Пълният списък на събитията
по години:
2014
· 3 юни „Христо
Ботев – спорни и неизяснени моменти от живота и революционното му дело“. Лекция
на професор Пламен Митев. Към събитието е организирана изложба, посветена на
Христо Ботев.
· 18 юли „Ивайло“
– прожекция на български исторически филм за въстанието на Ивайло (1277-1280
г.).
2015
· 3 март по повод
Националния празник: Прожекция на „Героите на Шипка“. Филм, посветен на
Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
· 12 март
„Православната храмова архитектура и живопис в Централните Балкани в периода
15-17 век“. Лекция на асистент Ангел Ангелов от БАН.
· 26 март
„Разпокъсване на българското езиково землище като последица от Балканските и
Първата световна война“. Лекция на доцент Георги Митринов от БАН.
· 20 април по повод
годишнина от Априлското въстание: Прожекция на „Под игото“. Български
исторически филм по едноименния роман на Иван Вазов.
· 13 май
„Победата във Втората световна война и днешният ден“. Лекция на професор Искра
Баева.
· 3 юни
„Румънските аспирации към българска Добруджа“. Лекция на доцент Валери Колев.
· 18 ноември
„България и Първата световна война“. Лекция на академик Георги Марков от БАН.
2016
· 8 февруари
„Китай – социално-икономическо развитие от древността до наши дни“. Представяне
на книга и лекция на професор Нако Стефанов.
· 3 март по повод
Националния празник: Прожекция на документален филм за генерал Михаил Скобелев.
Организиране е изложба, посветена на Руско-турската освободителна война.
· 27 април
„България в края на Втората световна война – вътрешни и външни проекции“.
Лекция на професор Евгения Калинова.
· 17 май
„Империята Феникс – между съветското минало и евразийското бъдеще“. Представяне
на книга и лекция на доцент Дарина Григорова.
· 1 ноември по
случай Деня на народните будители: Прожектиране на игралния филм „Легенда за
Паисий“, посветен на Паисий Хилендарски.
2017
· 3 март по повод
Националния празник: прожектиране на игралния филм „В навечерието“ по
едноимения роман на Иван Тургенев.
· 30 март
„Последните дни на Хаджи Димитър – вярност и саможертва“. Прожекция на
съвременен документален филм. На събитието присъства режисьорът Олег
Константинов и двама от участниците във филма от град Брезово.
За всички събития са
разлепяни плакати в сградите на Софийския университет и по общежитията в
Студентски град.
През ноември 2015
година за допълнително популяризиране на СИЦ е създаден видеоканал в Youtube. В него са качени 5
видеорепортажа. 2 от репортажите са за създаването и дейността на СИЦ. Други
три видеорепортажи отразяват проведените лекциите на проф. Н.Стефанов, на професор
Евгения Калинова и доцент Дарина Григорова. Всяка от академичните лекции под
формата на видеорепортажи е гледана от между 750 и 1100 души в Интернет.
2.
Библиотеката
За периода 2014-2017
година книжният фонд на СИЦ е увеличен с повече от 400 книги, списания и
енциклопедични издания (от около 700 на над 1200). Това се случва с дарения по
различни инициативи – на поддържащите СИЦ, включително представители на
„Младежка историческа общност“, така и на посетители на Центъра.
До края на 2015 година
библиотеката е отваряна 2 пъти седмично за посетители. През 2016 и 2017 година
отварянето й не става редовно, поради липсата от страна на организаторите на
достатъчно време – необходимостта да се работи.
Библиотеката разполага
с електронен каталог и се уточнява с представители на СУ под каква форма да
бъде качен в Интернет на сайтовете на университетските библиотечни институти. Това ще увеличи интереса към фонда на библиотеката.
За период от 9 месеца в
СИЦ имаше прокаран Интернет. Това се случи със съдействието на ръководството на
ИФ на СУ. Предстоят да се направят постъпки пред ръководството за подновяване
на договора с интернет доставчика.
3.
Поддържане на помещенията и градината
Чистотата и реда в СИЦ
се поддържа от членовете на Центъра. За тази цел се закупуват и ползват
препарати за поддържане на хигиената във всички помещения, електрически крушки
и всички консумативи от подобен род. Средства за това се ползват от касата на
СИЦ. Сметките за изразходваното електричество и вода се заплащат от Софийския
университет.
Градината на СИЦ беше
създадена през 2012 година редом с ремонта и откриването на мястото.
Поддържането й изисква косене, плевене, окопаване, подрязване, почистване и
поливане през топлото полугодие. Освен тези дейности членове на СИЦ провеждаха
кампании по засаждане на многогодишни цветя. Част от материалите са дарени
(като цветя, храсти), временно преотстъпвана е техниката, необходима за косене
на тревните площи. Останалите материали като почва, средства за растителна
защита или консумативи, свързани с техниката са закупувани. Пребоядисвани са
поставените от нас две пейки.
4.
Финансиране
Извън вече споменатите
разходи, които се покриват от СУ, цялото финансиране на СИЦ се осъществява
посредством касата. Към май 2014 година касата на СИЦ е предадена с наличност в
нея от 91 лева и 53 стотинки. В момента към 10 април 2017 година касата разполага
с 94 лева.
Приходите през годините
идват преобладаващо от дарения на посетителите при публични събития. СИЦ не
получава парични средства от стопански или нестопански организации. За
даренията от посетителите се ползва специална кутия – каса за дарения. За
периода от юни 2014 до юни 2015 година в касата от членски внос на част от
членовете на УС (по 2 лева на месец) са събрани 64 лева. Основната приходна
сума през годините е от дарения. Всички приходи от събития се обявяват на
електронния блог и във фейсбук. Приходите и разходите се завеждат в тетрадка
към касата, като за разходите се прилагат касови бележки и се описва за какво
са употребени средствата.
Това позволява да се
заключи, че СИЦ е на самоиздръжка и разчита по отношение на текущите си разходи
на самоорганизацията и доброволческия принцип.
На 17 май 2017 г. в Студентски исторически център беше прожектиран документалният български филм за личността на Луи Айер - "Швейцарецът с българско сърце". Присъстваше и част от екипа на сдружение "Българска история", чието дело е въпросният филм. Режисьорът Мартин Стаматов, както и някои от участниците във филма, дадоха допълнителни сведения за житейския път на Луи Айер в България. Споделиха също така любопитни подробности, свързани със заснемането на лентата.
Едно от основните послания беше, че каузата на българския народ и стремежът към справедливост в Следосвобожденска България са силно заразителни. До степен такава, че един швейцарец участва безкористно в борбата на българския народ и отдава живота си на бойното поле в името на идеала.
Екипът на „Българска история“ запозна гостуващите зрители и със своята дейност, посветена на популяризирането на все повече малко известни, но велики личности, свързани с българската история. Пожелаваме успех на бъдещите им проекти!
Студентски исторически център ви кани на прожекция на филма "Швейцарецът с българско сърце". На събитието ще присъстват част от авторите на филма от екипа на "Българска история". След прожекцията ще има и дискусия с тяхно участие, като ще ни споделят и повече за своята дейност.
Начало: 19:00 часа на 17 май, сряда
Място: Студентски исторически център - Студентски град, блок 52, вх.В
Вход свободен! ---------------------- Швейцарец, който до такава степен се влюбва в България, че умира за своята втора родина без колебание. Неговото име е Луи-Емил Айер. Роден е на 17 ноември 1865 година в Хомберг. След като завършва образованието си, се насочва към преподаване на различни спортни дисциплини. С времето, името му нашумява като авторитет в областта. Така се стига до 1893 година, когато Айер приема предложението на българските власти да се установи в страната ни, която впоследствие ще започне да чувства като родина.
