Антифашистката съпротива в България 1941-44 г. и съветският фактор: митове и реалност, лекция с проф. Баева

        На 16 май 2019 година в Студентски исторически център се състоя лекция и дискусия с проф. Искра Баева на тема „Антифашистката съпротива в България 1941-44г. и съветският фактор: митове и реалност“. Събитието е организирано от екипа на СИЦ. Поводът е навършването през май на 74 години от края на Втората световна война. Лекцията посетиха около 30 души, основно студенти и любители на историята.

         Въпросът за българската антифашистка съпротива често буди крайни противостоящи си мнения.  Той остава актуален и до днес. За това е важно да бъде обективно изследван и да се изучава, както в училище, така и в университета, а не да бъде премълчаван.

          Проф. Баева е известна като професионален историк, базиращ своите оценки върху исторически документи и факти. За това тя апелира да разглеждаме темата извън оттенъците, които й придават различните политически пристрастия. Във въведението тя обърна внимание на прилагателното „антифашистка“, описващо българската съпротива 1941-44 година. Нейната теза е, че от гледна точка на историческата наука това понятие е абсолютно издържано и съвсем правилно да се използва. Българската съпротива по време на Втората световна война е част от европейската антифашистка съпротива, която се противопоставя срещу родовото понятие фашизъм, а то включва в себе си всички производни форми като националсоциализма, хитлеризма.

       Съпротивителното движение в България е критикувано, защото е насочено срещу собственото управление в страната, а не срещу външен окупатор. Но всъщност това е съпротива срещу онзи режим, властващ в страната, който ни хвърля в нова голяма война. Българският народ приема предходните войни – Междусъюзническата и Първата световна като национални катастрофи, довели до загуби на територия. Съответно следвайки своите патриотични чувства, се противопоставя на участието ни във ВСВ. Някои обществени кръгове, близки до властта, обаче са за включването на България във войната като съюзник на Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония).

         Показателен факт за антивоенните настроения в България са 340 000 подписа, събрани по време на Соболевата акция в края на 1940 г., която цели сключване на пакт за взаимопомощ между СССР и България. Големият брой подписи значително надхвърля комунистическите сили по това време. Това говори за широката подкрепа, която среща идеята за неутралитет на България и нежеланието за война срещу Съветския съюз. Зад тази идея освен комунистите застават също част от левите земеделци и кръгът около Кимон Георгиев.

      Като първа антифашистка акция проф. Баева определи опита за преврат на Д-р Г. М. Димитров (Гемето). Той е планиран за 12-13 април 1941 година, с помощта на БЗНС и стратегическата и финансова подкрепа на Великобритания. На 22 февруари обаче планът е разкрит и не успява да се реализира. На 25 срещу 26 февруари Гемето напуска България с дипломатически автомобил на Великобритания. Великобритания е една от страните, която в хода на ВСВ се интересува от антифашисткото движение в България и праща проучвателни мисии.

    Една от най-големите спекулации, сързана с антифашистката съпротива е за нейната значимост и численост. Проф. Баева отбеляза, че се наблюдават две политически тенденции. Преди 1989 година числата са завишавани, а след това умишлено занижавани, с цел да се омаловажи съпротивата.

        Тя представи пред публиката статистика от последните изследвания, на базата на проучени документи. Според тези данни по време на целия период от 1941-1944 година партизаните наброяват около 9 000 души. Но както гост-лекторът подчерта „това е бил само върха на айсберга“. Опората на партизанското движение е от 3 до 4 пъти  по-голяма. Което означава, че в антифашистката съпротива влизат приблизително 30 000 души.  В това число – ятаци, саботажни и бойни групи, разузнавачи.

        

         На фона на съпротивителното движение в Югославия и Гърция българската Съпротива изглежда малобройна и незначителна. Ключовият момент за правилното разбиране на тези сравнения обаче е да се отчете фактът, че Гърция и Югославия са част от Антихитлеристката коалиция. Антифашисткото движение на тяхна територия възниква в условията на чужда окупация. То е националосвободително, а въоръжената съпротива напрактика се води от бившите национални армии. В този ред на мисли разполагат и с повече оръжие. Липсата, на което е сериозен проблем за въоръжената българска съпротива.

            Когато обаче сравним българското антифашистко движение с Унгария и Румъния, виждаме, че то е уникално по своята същност и най-голямото такова в държавите, съюзници на Тристранния пакт. В Унгария Съпротивата е съвсем нищожна, а в Румъния в пъти по-малобройна и слаба от българската.

             За значимостта й свидетелства и това, че режимът среща големи трудности и не може да се справи с нея. Самият Борис III използва пред Хитлер съществуването на антифашистките настроения и организираната българска съпротива като довод да не изпрати войски на Източния фронт.

         За официално начало на въоръжената съпротивителна дейност се води 24 юни 1941 г. То е поставено от БРП(к) чрез влиянието на Коминтерна, който призовава всички антифашитки сили да се обединят и да започнат организирана съпротива в тила срещу Третия Райх. Причината е нападението на Хитлер над СССР на 22 юни 1941 година. От месец юли в България започват дейност саботажни групи и се формират бойни такива, а през август – и първи партизански отряд.

      Отговорът на българското управление е безмилостен. От Държавна сигурност са арестувани 4508 души, а 70 –убити. В лагерите на ДС – Белене, св. Анастасия, Галата, Кръсто поле – са затваряни превантивно и предимно комунисти - около 1635 души.

       Като най-ярка изява на съветския фактор по отношение на българската антифашистка съпротива се възприема въоръжения десант на бойни групи предимно от български политически емигранти. Общо са 61 души, от тях 55-ма българи, 5-ма руснаци и 1 чех. Те пристигат по море и въздух, с подводници и самолети и поради това стават известни като парашутисти и подводничари. Десантът е посрещнат от многократно превъзхождащи ги сили и бързо е неутрализиран. Повечето от участниците в него са убити или заловени и осъдени на смърт.

     

      В преследването на нелегалната съпротива е задействан целият държавен апарат. В лицето на полиция, специални части, а накрая и армията. Помощ им оказват и представители на хитлеристкото разузнаване. Фактът, че държавата не успява да сломи Съпротивата, се обяснява преди всичко с подкрепата, която антифашистките борци получават от народа.

      Най-голямо е участието в тези събития на селяните. Съставът на Съпротивата се допълва от работници и представители на интелигенцията – сред тях и учители. Вдъхновени от идеалите на антифашистката борба и стремежът към по-добър живот в редиците на българската съпротива се вливат ученици и студенти.

       Сблъсъкът вътре в страната е жесток. Например раздават се награди за отсечени партизански глави. Сумата е по 50 000 тогавашни лева. Преследвани и наказвани със смърт обаче са и помагачите на партизаните, т. нар. ятаци. Репресиите не подминават дори децата. Данните говорят за избити 63 деца, между 2 и 18 годишна възраст. Много други жертви остават извън обхвата на статистиката.

        Битката при Сталинград и победата на Червената армия ясно подсказват, че войната няма да завърши, както хитлеристите планират. Този обрат има изключително влияние върху разрастването на антифашистката съпротива в България.

Формира се Отечествен фронт – ОФ. Това е широко обединение на антифашистки сили. В основата  на тази идея стои Георги Димитров. Привлечени от перспективата за преустройство на политическия и обществен живот в ОФ се включват нови политически сили като БЗНС „Врабча“, кръгът около Кимон Георгиев, социалдемократи.

     Така през лятото на 1944 година се постига голяма масовизация на антифашисткото движение. На 8-ми срещу 9-ти септември усилващият се натиск на съпротивата довежда до преврат и повсеместно предаване на властта на ОФ. Завземането на властта минава без съпротива, което до голяма степен се обуславя от навлизането на Червената армия в България. Формирано е коалиционно правителство с антифашистки характер. Така България преминава в заключителната фаза на войната на страната на СССР, САЩ и Великобритания. Целта е унищожаването на хитлеристка Германия.

       Тази нова политическа линия дава шанс за благоприятен развой на страната ни при преговорите за мир след войната. Многократно българските представители изтъкват заслугите на България в антифашистката съпротива, за да спечелят по-добри позиции на масата за преговори.

      Според проф. Искра Баева 30 години след началото на така нареченият „преход към демокрация“ сме длъжни да подходим логически към темата и специалистите по история да оценят справедливо събитията.

        Всички страни, участвали в Съпротивата, изтъкват и до днес делата на своите антифашистки борци и ги честват като герои. Един пример от Брюксел. В сърцето на Еропейският съюз се издига бюст-паметникът на Тодор Ангелов – Божаната. Български антифашист, който е признат национален герой на Белгия, заради участието си в съпротивата срещу хитлеристка Германия. В заключение гост-лекторът подчерта, че партизанското движение в България е повод за гордост, а не за срам.

                         

        Благодарим сърдечно на проф. Баева за увлекателната и съдържателна лекция! Благодарим на всички посетители за участието и въпросите!